Безследница съм

Забравяй ме. Не искам да ме помниш.
Изтрий ме от света си. Още днес.
С парченцата от счупените стомни
ще си направя броня за сърце.

Ще се затворя в кулата. На най-високото.
И с диви рози ще я оплета.
С трънливи рози. Да не може никой
да я докосне никога с ръка.

Така е най-добре. Не си ме спомняй.
Недей да търсиш пътища към мен.
Ще мина просто като летен повей
и ще отмина. Все едно къде...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.