Когато те сънувам, плачат нощите.
Валят звездите им над тихата Земя.
Луната е една пробита кошница,
и пръска бледи струйки светлина.
Когато те сънувам, по ръцете ми
минава обич. И шепти във мен.
А някъде заспиват уморените,
угрижени, самотни ветрове...
Когато те сънувам, ставам музика,
написана от нотите на любовта.
Под миглите ми - влюбени светулки
трептят. И после гаснат в тишина.
По кожата ми пламнали искрици
обричат ме на теб. И все на теб.
Душата ми, превърната на птица,
излита със невидими криле.
И устните ми тихо те повтарят
в задъхан полусън. И те целуват.
...
А в люлката на спящата ми стая
аз много отдалече те сънувам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар