Една палитра в мен...

Понякога съм гневна. Много гневна!
Защото знаеш ли къде си се запратил?
Земята е огромна, като бездна.
Такава е огромна, че ме плаши.
Шегуваш се: "Луната пó е близко.
Нали поне я виждаш със очи?"
Обаче аз Луната не я искам!
Аз искам теб! Където и да си...
Понякога съм гневна. После тъжна.
А после съм щастлива. И така...
Изглежда съм успяла да се влюбя
чак до върха, до края на света.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.