Бих искала да е наобратно...

В прозорците ми, бавничко, небето
надзърта тайно, някак тихомълком.
Прилича на поле от слънчогледи -
звездите са узрели. И потръпват.
Небето чука по стъклата. И наднича.
Навярно му е скучно и самотно.
Навярно няма кой да го обича
и то се е превърнало в бездомник.
Отварям му. Оставям да нахлуе
във рамката на нощната ми стая.
И вместо теб - небето ще целувам.
А теб...до сутринта ще те мечтая...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.