Ставам сутрин. Обличам се.И отивам на работа.
Правя вълни. И перлени миди.
Украсявам брега. И шумя във рапаните.
Дирижирам оркестъра на певиците-риби.
После пея и аз. На самотните кораби.
Омагьосвам рибарите. И понякога плача.
(За това е солено морето на хората.
А небето над него е горчиво. И мрачно.)
Аз съм русалка. По съдба. И професия.
Станах жена, защото се влюбих.
Той не може да дойде в морето, естествено.
Но морето разбра. И прости. И ме пусна.
И сега ей така си живея. Във приказка.
Сутрин ставам русалка. И отивам на работа.
Вечер ставам жена. По човешки съм истинска.
И заспивам, обичана, в най-любимите длани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар