Реконструкция на сърце

Той ми прави небето, смеха и тъгата.
И създава наново чудесата във мене.
Той е юлското слънце, януарският вятър,
и априлският дъжд, и вкусът на ноември.
Той ми знае душата до последната бримка.
Знае как да разплита възлите по нея.
Той е всичко, което бих могла да поискам.
И това, за което да помисля не смея.
Той ме прави наново. Мълчаливо сглобява
всички късчета 'аз, която била съм'.
Но не знам дали знае, че се вгражда отляво.
Там, където по принцип бие сърцето.
И чрез него живея. Дишам с дъха му.
(Ако тръгне, ще бъда съвсем бездиханна.)
...
Той ме взема във шепи и с устни ме сбъдва.
Аз му вярвам до лудост. До лудост му вярвам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.