Той ме преглъща. Нищо, че горча.
И нищо, че в кръвта му съм отрова.
(Мечтая да съм целия му свят.
Защото той за мен е много повече...)
Той ме приспива...Много мълчалив.
Преди това загася в мен сълзите.
Аз се разпръсквам във безброй звезди.
И искам да ги сложа във очите му.
Той утешава тъжните ми нощи
със нежност, за която сам не знае...
За кой ли път прощава, че съм лоша...
(Понякога съм лоша до безкрайност.)
Но той протяга длан. И се усмихва.
И укротява тъмните ми сили.
А аз, по-влюбена от всякога, притихвам
в ръцете му на мъж. На най-любимия...
Няма коментари:
Публикуване на коментар