Непосилна съм...

Ще ми простиш ли таралежовите дни,
в които ставам остра и бодлива?
Когато всичките заключени сълзи
напират зад очите и заливат
света ми, също твоя свят
и цялата вселена се удавя...
Когато те замервам с тишина
и губя себе си, и се забравям...
И тътена на черното сърце,
което прави облаци...ще ми простиш ли?
Ще ме заключиш ли във двете си ръце,
да си призная, колко те обичам...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.