Морето ли? Повика ме и тръгнах...
(Аз бях русалка в предния живот.)
Познах смеха му - радостен и стръмен,
и луд,като виенско колело.
А бризът, впримчил във юздите си
най-сините, разрошени вълни,
разказваше на всички риби приказки
за тайнството на Горните Земи.
Брегът попи солта на тишината ми,
самият той солен като сълза.
И отпечата стъпките на гларуса
до отпечатъка на моята ръка.
И аз забравих всички празнодумия
на тъжния живот като човек.
Русалките не трябва да са тъжни.
Защото имат цялото море...
Няма коментари:
Публикуване на коментар