Направи ме истинска...

Не съм момиче. И не съм жена.
Импресия съм на един художник.
Измисли ме от цвят и тишина
и пълни със рехаво вино нощи.
Нахвърли силуета ми върху платното.
В очите ми постави две луни.
Със пръсти нарисува в мен живота.
И след това не можеше да спи.
Говореше ми, сякаш че съм жива.
Дори се влюби в мен. И полудя.
А аз останах недовършена картина.
Една от многото на стария таван.
Внезапно ми пресъхнаха боите.
Излющиха се всички цветове.
Оглеждах се единствено в стените.
Тогава пожелах да съм човек.
Поисках да обичам. Като истинска.
(Художникът ми беше дал живот.Нали?)
Прекрачих през платното и разплисках
дъждовната вода на твойте дни.
Сега разбираш ли защо съм по-различна?
Измислица съм на един художник.
Не искам друго. Само да обичам...
И ти да ме обичаш. Ако може...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.