Всъщност, не вали.

Небето слиза при Земята
по стълбичка от дъжд.
И гали с пръстчета тревата и,
по-пухкава от плюш.
Земята днеска е момиче,
Небето е момче.
И те, изглежда, се обичат.
(Държат се за ръце.)
Земята сваля срамежливо
вечерната си дреха.
Небето цяло се разлива
от нежност във ръцете и.
И после дълго се прегръщат,
затворили очи.
А всички хора, скрити в къщите,
си мислят, че вали...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.