Гадая утрешния ден по сенките,
които клоните чертаят по асфалта.
Рисуват думи. Странни и преплетени,
между които се извива вятъра.
Луната ги раздвижва с тънки пръсти,
прережда ги и пише текст за песен.
Не помня музиката. Пее въздуха.
А аз усещам ритъма. И ми е лесно.
Защото предсказанието е красиво.
И тази вечер сенките предричат,
че утре ще съм още по-щастлива.
И още повече ще те обичам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар