Винаги след полунощ...

Когато се търкулне вечерта
в дворовете със тайните градини,
Луната слиза ниско над града
и сяда уморено на комина.
Заглъхват хората. Морето спи.
Прозорците угасват. Става тихо.
И само няколко несбъднати мечти
се будят в мен. (Преструват се на стихове.)
Улавям ги със двете си ръце
и ги записвам по звездите някъде...
Ти можеш ли звездите да четеш?
Да прочетеш по тях, че те очаквам.
Нощта мълчи. Луната на комина
люлее тънички лъчи (като крачета).
А аз разхождам в тайните градини
най-скритите копнежи на сърцето си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.