Със теб е толкова хубаво, че аз
забравям колко съм другопланетна.
Забравям, че не вярвах в любовта.
Нито във хората. Нито във себе си.
Със теб е толкова хубаво, че вън
Нощта присяда на прозореца да ни погледа.
Напомня ми как някога, на сън,
препусках през поля от слънчогледи.
А там, отгоре, Лунните човеци
строят за нас небе подир небе.
Със теб е толкова хубаво, че вече
не помня как е било преди теб...
Няма коментари:
Публикуване на коментар