Най-тъжната Любов живее нощем.
Пресича боса пустия площад.
Бездомен вятър нежно я разрошва,
преди да я подхвърли на дъжда.
Тя не трепери. Или пък трепери.
Но не от студ. От страх. От самота.
Звездите на небето стават черни,
когато е самотна Любовта.
И устните и цяла нощ немеят,
заключили вселенска тишина...
Целувките минават покрай нея.
Но никога не стигат Любовта.
Най-тъжната Любов си идва в къщи.
Ще спи сама. За сто и първи път.
И само нощем тихо ще се връща
в една мечта. На прага на съня...
Няма коментари:
Публикуване на коментар