Просто миг. А всъщност - вечност...

И този ден си тръгва уморено.
Под залеза - прелитащи ята
донасят в човки хубавото време.
А пролетните облаци шептят.
Бих казала за улицата - пълноводна.
Преливат хора, говор, смехове...
Над тях угасва Слънцето - оранжев конник.
И става тихо цялото небе.
Усмихвам се...Животът е прекрасен.
Усещам го на вкус, със дъх, с душа...
Денят си тръгва уморено. Гасне.
В очите ми танцува вечерта...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.