Тя, всъщност, е жена

Навсякъде над покривите на града е пролет.
Върви на пръсти по терасите и по комините.
Танцува слънчева, разрошена и гола,
избягала от нечия картина.
Разпръсва лястовици по небето. И се смее.
Под босите и ходила цъфтят глухарчета.
Дърветата са влюбени във нея.
(Дори им се приисква да подскачат.)
А тя върви сама, съвсем небрежна
и гали с длани грубите им клони.
Получили една внезапна нежност,
цветчетата им вятърно се ронят.
Приличат на сълзи. И на конфети.
Вали любов по улиците. И ухае...
А пролетта танцува под небето -
красива, босонога и безкрайна...
---

Ето я :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.