Полъх

Аз днес съм някакво черешово цветче
и пръстите на вятъра ме милват.
Потрепват много нежно върху мен.
Дъхът му натежава и притихва.
Листенцата ми тихо му шептят
и цялата си пролет му разказват...
Той ги целува мълчаливо. След това
отново ги целува. Много бавно.
И им рисува слънчеви лъчи.
И цялото небе им подарява.
Не спира да ги гали, много тих.
И сигурно е много влюбен вятър.
Ужасно е красиво... А над нас
кръжат слънца, и облаци, и птици.

Аз днес съм някакъв черешов цвят.
А той е вятъра. И страшно го обичам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.