Прехвърчащи случайно мисли

Изобщо нямам нужда от безсмислени истини.
Когато се лутам в себе си, подреждам мъниста.
Нанизвам дните си шарено, като гердани.
И с тях си запълвам и старите, и новите рани.
Когато светът ми е тежък, рисувам изгреви.
А после влизам в рисунките. И съм невидима.
Когато край мене те няма, те пиша в стихове.
Съвсем не мога без тебе... Ужасно тихо е.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.