Днес ми е страшно. Плаши ме Светът.
Изглежда като много труден ребус.
Сама не мога нищо да реша,
а имам нужда да се скрия в себе си.
Минутите на този дълъг ден
ме дебнат иззад всичките завои.
Загубих си лъчите. Върху мен
вали дъждът. Вали поройно.
Изглежда, трябва да премина през това.
Изглежда днес и аз съм като хората.
Но утре, утре пак ще съм си аз.
И пак ще гледам на Света отгоре.
(А ти довечера ме чакай у дома,
да ми напомниш, че съм т в о е т о момиче -
такова, лунно, не от този свят,
дошло единствено да те обича...)
Няма коментари:
Публикуване на коментар