Съкровения

Ти спиш. А аз притихвам.
И слушам дишането ти.
И съм щастлива.
В небето рошав облак киха.
Разплаква се.
И си отива.
А лястовиците са ... букви.
И пишат стихове по жиците.
От някъде се чуват стъпки.
И клаксони. И морски птици.
Навън Земята се събужда.
И развълнувано шуми...
Но някак ми е странно чужда.
Във моя свят сме аз и ти.
И никой друг. И нищо друго.
Една вселена от обичане.
Ти уморено спиш. А аз те слушам.
И знаеш ли, това е Всичко...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.