В копринените шалове на здрача
и синкавия въздух над града
приличам на надеждопродавачка,
която си е купила звезда.
Минават хора. Някои ме виждат.
А други виждат себе си във мен.
Една Луна в окото ми премижва,
а във косите ми израстват ветрове.
И аз пресичам няколко живота,
площада със звънливия фонтан,
събирам малко късни птичи ноти
и влизам много тихо във нощта.
А там ме чакаш ти. Едно вълшебство
разперва аметистови криле.
Превръщам се във шепа нежност
в милувката на твоите ръце...
Няма коментари:
Публикуване на коментар