На пет ( и нещо...)

"Хайде хапчета чудесни,
никога да не поресна!"
Пипи Дългото Чорапче


По улиците пролетните хора
почти не помнят зимните си грижи.
Градът е делнично просторен,
а Слънцето над него - рижо.
Един балон се смее от високо,
а петгодишната госпожица си тича.
Едва ли има някаква посока.
Когато си на пет е по-различно...
Когато си на пет все ти е пролет.
И всичко е голямо до небето.
Възможни са ти всички дълги полети-
не си превърнал на ръце крилете си.
А после ... някак си порастваш.
Не ти се случват никакви летежи...
И кактусите са си просто кактуси.
(Когато си на пет са таралежи.)
Добре, че петгодишната е упорита.
Живее някъде из мен и най-нахално
усмихва устните ми и надзърта зад очите.
Добре, че не поиска да порасне...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.