Вдишване

Умората със тънички презрамки
се впива в раменете ми. И ме мълчи.
Покрива тялото ми с кротката си сянка
и те поглежда с моите очи.
Днес тя е дълга. Дълга до земята.
Оплита глезените ми с воал.
Покрива устните ми с тишина, която
прониква в натежалите ми сетива.
И искам ти, със търпеливи пръсти,
от мене много бавно да я съблечеш.
От ласките ти днес ми се възкръсва.
От шепота на твоите ръце.
От устните ти ми се съживява.
Без дъх ми се остава от копнежи.
Виж как умората полека се стопява
и как под нея цялата съм нежност...