Защото Той е малък слънчев лъч,
очите и изглеждат кехлибарени.
А устните и - вишневи на вкус.
И цялото небе е в дланите и.
Защото Той я гали с тишина
и нощем с обич като шепот я приспива,
тя сутрин е момиче, и звезда,
и слънчева, и топла, и красива.
Когато Tой изгуби своя път
сред облаците и се спусне здрачът,
очите и от кехлибари стават дъжд.
И дълго си припомнят как се плаче.
Но той е просто малък слънчев лъч
и се завръща, светъл и обичащ.
Светулките в очите и блестят.
И тя не помни как блестят сълзите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар