От л и п с а т а ти пускам дълги корени
в земята на забравените приказки.
И дълго прожектирам спомени...
И си повтарям: "Л ю б о в т а е истинска".
И после идваш, грабва ме смехът ти
и корените стават хвърчила,
които знаят всички тайни пътища
до истинския дом на Любовта.
И все така сме...Детска въртележка...
Но страшно ми е хубаво със теб.
Усмихнато, разплакано, л у д е ш к о...
и малко трудно да се разбере.
Няма коментари:
Публикуване на коментар