Внезапен дъжд. И синя светлина.
В прозорците се стича мрак на капки.
Разсърдени, дърветата шумят
под своите зелени летни шапки.
Внезапен дъжд. Самотен трубадур,
избрал под моята тераса да попее.
Луната крие в облак-абажур
една светулка. Или нощна фея.
Внезапен дъжд. Кристалчета небе.
И нещо в мен безпаметно олеква.
Събирам го във двете си ръце,
а тъжното ми става много светло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар