От корените на небето...чак до мен

Внезапен дъжд. И синя светлина.
В прозорците се стича мрак на капки.
Разсърдени, дърветата шумят
под своите зелени летни шапки.
Внезапен дъжд. Самотен трубадур,
избрал под моята тераса да попее.
Луната крие в облак-абажур
една светулка. Или нощна фея.
Внезапен дъжд. Кристалчета небе.
И нещо в мен безпаметно олеква.
Събирам го във двете си ръце,
а тъжното ми става много светло.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.