Не казвай, че не съм ти казала...

Не виждаш ли? Тя още вярва в чудеса.
Сънува феи. (А и те сънуват нея.)
Живее сам-сама във своя свят.
А в другия, Големия, не смее...
Разказва приказки на тъжните звезди.
И чува как цветята си говорят.
Понякога е гълъб. И лети
над смешно малките сърдити хора.
Не виждаш ли...тя има сетива,
различни от на другите човеци.
И с тях улавя цялата тъга
и всичките усмивки на планетата.
Така различна е, че ще боли
ако объркаш нещо и се влюбиш.
Но пък...момиче-приказка е. А нали
на приказките краят им е хубав...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.