Тя вече няма нищо за забравяне.
Не помни обичи, не помни и тъги.
Тя няма денонощия, а само залези.
И не признава думите. А ги мълчи.
Във гардероба и е пълно с приказки.
Не ги сънува. Просто ги живее.
Светът в очите и полека се разлиства.
Светът от векове е влюбен в нея.
А тя сама пресича звездопадите.
(И мислите ти тайничко пресича.)
Прилича малко на една Шехерезада,
дошла да те научи на обичане;
дошла от древно предсказание,
да сбъдне твоите най-нежни нужди...
И ти заспиваш, стоплен, в скута и,
и ти не искаш никога да се събуждаш...
А после, след безброй безвремия,
навярно ще я помниш. Много тихо.
Като сънуване. Като докосване. Като доверие.
Като усещане, заключено във стихове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар