Нещо между мен и дъждовете...

От тъжни хора и от тъжен дъжд
Земята става много малка.
Светът навън изчезва изведнъж.
Остава само този, в стаята ми.
Остават само четири стени,
между които е една вселена
от думи, чувства и мечти,
от липсата ти. И от мене.
Добре, че имам някакъв прозорец
и нощем го изпълвам със небе.
Когато няма с кой да поговоря,
говоря с него. (Все за теб...)
И, знаеш ли, донякъде ми е красиво.
Донякъде съм тъжна и сама.

Нощта навън във шепички събира
изплаканите думи на дъжда...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.