Ако не беше толкова далеч...

Краят на юли е мек като коте.
Мърка по обед сред тихите клони.
Стъпва на пръсти по топлите плочници.
Натежават сънливи лъчи по балконите.
Красиви момичета с шарени рокли
цъфтят като макове по прашните улици.
А във небето последния облак,
небрежно усмихнат, играе на куцанка.
Едно ми е пясъчно, вятърно, слънчево...
Такова отнесено, лятно и влюбено.
Напълно естествено време за случване
на някаква приказка. В края на юли...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.