Не спя. Но мога да сънувам...

Безсънна съм. Защото, знаеш ли,
без теб леглото ми е толкова огромно...
Възглавницата тъжно си мълчи.
Чаршафите са сънени и голи.
Не ми достигат двете ти ръце,
които да ме скрият в топлината си.
Часовникът отсреща си преде
една безкрайност от минути в мрака.
И аз се мъча някак да заспя,
но устните ти ме побъркват. А ги няма.
Една ужасно шумна тишина,
безкрайна, синя, тежка и голяма
превзема тялото ми. Вместо теб.
И вместо тебе дълго ме целува.
Докосва нежно голите ми рамене
и много влюбено по тях танцуват
два лунни лъча. Нежни светлинки.
Чертаят тънки ивички надолу...
И, знаеш ли, ужасно ми се спи.
Обаче ето - аз без теб не мога...

Няма коментари:

Публикуване на коментар