Време за криле

Земята най-внезапно опустя
като разбрах, че хората са хора-
убиват всичките си чудеса
и всички сини Улици Нагоре.
И не осмислят, че да си Живот
не значи просто да си съществуваш.
Уж търсят все Голямата Любов...
когато я намерят - търсят друга.
И станах цялата една тъга...
Заради смисъла, човеците и чудесата.
Защото ставах точно като тях.
И точно като тях крадях душата си.
Ти, за това навярно (може би,
защото ме болеше всяко падане,
защото ми горчеше от сълзи)
дойде. И аз повярвах в ангели.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.