Когато те няма, си Вятъра

Този вятър идва ненадейно.
Точно както ти дойде.
Като теб е щурав и е грейнал
като лятно, влюбено момче.
Сплита дъх в косите ми. Притихва.
После пак изхвърча, полудял.
После шепне тайните си стихове
скрит във сянката на някаква липа.
После тича бос по калдъръма
чак до ъгъла на своите мечти.
После някой плахо ме целува.
Вятъра ли беше, или ти...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.