Донеси ми сън...

В прозорците ми нощното небе
суетно си брои звездите.
А след това откача две
и ги оставя във очите ми.
Когато прави ей така,
съвсем не мога да заспивам.
Измислям приказки до сутринта
за принцове и самодиви.
Измислям себе си. И тебе.
А обичта ... не я измислям.
Тя си е тук. От много време.
В очакване да я поискаш.
Така че, идвай си...Тези звезди
ужасно ми тежат в очите.
С тях и без теб...не ми се спи.
А дяволски ми се обича.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.