Неделята е пълна с гълъби.
С небе. Със уморено слънце.
Със някаква вълшебна тишина.
По краищата и заглъхва
поскърцващия смях на люлките.
И бавно се разхожда есента.
В прозорците и плуват облаци.
Отлитат птици.
Раснат дъждове.
А улиците и посрещат хората
и стъпките на тъжни ветрове.
Неделята ме хваща за ръка
и двете си вървим сами...
На Никъде.
От нейната вълшебна тишина
във музиката ми
поникват стихове...
Няма коментари:
Публикуване на коментар