Хубаво като Неделя

Неделята е пълна с гълъби.
С небе. Със уморено слънце.
Със някаква вълшебна тишина.

По краищата и заглъхва
поскърцващия смях на люлките.
И бавно се разхожда есента.

В прозорците и плуват облаци.
Отлитат птици.
Раснат дъждове.
А улиците и посрещат хората
и стъпките на тъжни ветрове.

Неделята ме хваща за ръка
и двете си вървим сами...
На Никъде.
От нейната вълшебна тишина
във музиката ми
поникват стихове...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.