Не знам посоката...

И все те чакам...Твоето 'далеч'
полека се превръща във безкрайност.
А всички мои облачни коне
са уморени чак до отчаяние
от дългото препускане след тебе.
Или след сянката ти. Ако бъдем честни.
Сега сама съм си ужасно непотребна.
И страшно лесна за изчезване.
От мен остава само силует,
изрязан по лицето на Луната.
И всичките ми облачни коне
уплашени, побягват с вятъра...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.