Усеща се по въздуха...

Между последните лъчи и клоните
две птици крият смеховете си.
Когато мине вятър, ги отронва.
И под дървото никне цвете.
Тревата слуша мълчаливо
как корените и земята се обичат.
А после става жълта и заспива.
И тъжен дъжд над нея коленичи.
Това е Есента, навярно...
Сезон на някакво безплътие.
Небе, от залези прошарено.
Сезон на тишина отвътре.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.