Боли ме, знаеш ли, когато други хора
крадат от думите, оставени за теб.
Не искам с тях за нищо да говоря.
Не искам техните самотни светове.
Не искам да се припознават в мене
и да твърдят, че аз съм Любовта.
Не съм. И, дявол да го вземе,
до ужас ми е писнало от тях.
Не съм Любов. Дори не съм Надежда.
(Когато съм това, то е за теб.)
А ти ... изобщо не се сещаш...
Превръщаш ме в забрава. Или не...
Или отдавна вече си прекъснал
онази тънка нишка между нас.
А аз живея в своята заблуда
и още вярвам в теб и любовта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар