Приличам на нощ, когато в очите ми
заспиват отблясъци на тъжни мечти.
Изгубвам Луната си. Ставам индигова.
И дъжд от звезди във мене вали.
Не сбъдват желания. Те просто умират-
простреляни мънички слънчица.
Не знам този дъжд как изобщо се спира.
И просто валя, и валя, и валя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар