И все те няма, и те няма, и те няма...
Ти беше ли, или аз просто те измислих
в безлунна нощ, безлунна и голяма
като начало на вълшебна приказка...
Ти беше ли наистина? Или сънят ми
премина в ден и аз не го усетих...
И после някакъв будилник звънна.
И опустях. И се строши сърцето ми.
А все те чакам...Тиха и дъждовна.
Добре, че е строшеното сърце, обаче.
Допълвам с него всички пясъчни часовници.
И правя време. За да не заплача.
Няма коментари:
Публикуване на коментар