...което не те интересува, всъщност

Не...няма нужда да изчезваш.
За мене винаги си бил невидим.
Една дълбока, тъмна бездна,
в която слепешком политнах.
Аз ли те сбърках със небе
или така е трябвало да стане.
Не знам. Едва ли ще го разберем.
Да си остане неразбрано...
Какво, че няма път назад...
Във бездните пътеки няма.
И падайки, се уча да летя.
/Какво ли друго ми остава.../
Така че няма нужда да изчезваш.
Изчезналата май съм аз...
Съвсем изчезнала...безследно.
Откакто ми открадна Любовта.