Да си имаш Луна...

Луната ме обича. Вместо теб.
И вместо с теб, със нея не заспивам.
Докосва ме с невидими ръце
и после тихо-тихо се разлива
по струпаните сенки на нощта,
по мрака, сгушен във ъглите.
Рисува по чаршафите цветя
и нежно във косите ми преплита
най-тънките си сребърни лъчи
и цялата си пълнолунна обич.
Преди си вярвах, че и ти
ще ме обичаш лунно.
Но не можеш...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.