Затворени очи...

Обичам тихите недели, във които
не мисля за нищо. Дори и за теб.
Не чакам. Не търся. Не искам. Не питам.
А просто съм във себе си. И е добре.
Изпращам няколкото закъснели птици
и тайно си представям, че летя.
Рисувам маргаритки по корицата
на някакъв тефтер във скучен цвят.
Допивам чая си. Банално ментов.
Но става даже и за стих...
Една мелодия минава в шепот
и гали клепките ми, и трепти.
И всичко е реално. И вълшебно.
Потъвам в малкия си, топъл свят.
И той пулсира целият от нежност
в една неделя, пълна с тишина...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.