Знам, че не мислиш за мен.
И навярно не помниш...
Не го разбирам, но го знам.
Усещам го във себе си по болката,
оплела всичките ми сетива.
Усещам го по тишината на сърцето си.
По празните пространства вътре в мен.
По нощите ми, дълги като вечности.
По схлупеното есенно небе.
По две сълзи, които ме задавят.
По вятъра и жълтите листа.
По липсата ти, остра като рана.
По тихия гласец на Любовта,
който в съня ми хлипа тихо
и все ме моли да те превъзмогна.
А аз го скривам в малки, бледи стихове.
И все не мога...и не мога...
А ти не ме помни. Не съм за помнене...
Аз съм печатна грешка в някакъв роман.
Прочел си го. А под кориците, затворена,
оставам да живея само аз...
Няма коментари:
Публикуване на коментар