И есенно, и не...

Когато сутрин съм черешов цвят,
напъпил през нощта, едва разцъфнал,
прозрачни капки есенна роса
трептят невинно върху устните ми.
Тогава идва вятър тънкопръст
и много нежно, слепешком, ме гали.
Разлиства ме с невидими ръце,
обгръща ме със топли длани
и ме събужда с устни, и шепти,
отпива от росата глътки нежност,
и тихо ме люлее, и трепти,
задъхан от любов и от копнежи.
Превръща ме в мелодия...във стих...
във най-вълшебната поема.А Земята
престава за момент да се върти.
И страшно и се иска да е вятър...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.