Подслон за нас, които не отлитаме...

Ти си отиде. Също като лятото.
Внезапно ми се стори. Изведнъж.
Сега ще свиквам със студа и самотата.
И ще приличам сигурно на дъжд.
Ще те затрупвам с тихи листопади.
Ще крия всички спомени в мъгла.
И бавно ще забравям...Много бавно.
Тъй както се забравя любовта.
Ще се опитвам да не мисля за гласа ти.
/На сън не мога...искам, но не мога.../
Ще спра да се надявам да се върнеш.
Ще спра да чакам да ми стане топло.
Ще спра да ти измислям оправдания.
Ще спра до капчица дъжда в очите си.
Ще си направя къща от мълчание.
И малки къщички. За птиците...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.