Погледнато отвисоко...

Нещата просто си се случват.
Някой си тръгна. Някой остана.
И всичко е друго, а всъщност е същото.
И няма никаква промяна.
Земята се върти по график.
Съседката простира в 6
два реда шарени чаршафи,
а после пие мляко с нес.
Колите все така мажорно
изпълват улиците на града.
Зад изпотените прозорци
надничат хора без лица.
Дърветата събличат клони.
Нали е есен, няма как.
Разсърден вятър лудо гони
един бездомен котарак.
И всичко си е както трябва.
Светът си е съвсем по план.
Защо тогава ми е празно...
И някак счупено...
Не знам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар