И просто ще си помълчим...

Луната пак не иска да заспя.
Протяга кротко длани и ме гали.
Рисува светлите си петънца
по меката трева на одеялото ми.
Отвива ме и пише върху мене
със връхчетата на гальовните си пръсти
едни такива влюбени поеми,
които от дъха ми се разпръскват.
Превръщат се във облак звезден прах.
А аз успявам да го уловя във шепи...

Луната пак не иска да заспя.
И моли да остана с нея.
Да посветим...