Като след всяка детска игра...

Не зная правилата на играта.
Дори не знаех, че играем на любов.
Един по детски самодеен театър.
А ти - един добър, добър актьор.
Оказах се до глупавост наивна.
И дадох истинското си сърце.
А твоето излезе реквизитно...
Сама съм се излъгала. Добре...
Навярно си скучаел, а пък аз
навярно съм изглеждала като играчка.
Сега прибирай бързо любовта си
в кашона с пукнатата топка и със влакчето.
Надявам се,че си се наиграл. Дано...
А аз отивам да превържа раните
на моята разплакана Любов.
Която пак си е обелила коляното...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.